Камбаните звънят, часът е 00:00, мястото е град Дупница. Великден е ! Носи се полъх на тамян и изгорели свещи, а облаци са надвиснали над китното градче и ахаа… да завали. Чуват се обичайните за този светъл християнски празник, фрази „Христос Воскресе” и „Воистина Воскресе”. Сякаш, обаче, този Великден се различава с нещо от предходните… сякаш нещо предстоеше да се случи.
На път към вкъщи, бързащ да се скрия от дъжда, който всъщност валеше съвсем леко и дори приятно, ме спря един възрастен мъж на видима възраст над 70 години. Човекът, като мен носеше горяща свещ и ме каза „Момче, ще бием ли във вторник ? На 72 години съм … тези мъже, този отбор ме държат жив” . В този момент се загледах в очите на този дядо. Те блещукаха от горящата свещ, но ясно се виждаше, че са пълни с надежда и оптимизъм. Сподели ми, че немотията е прогонило, най – близките му на гурбет и той е сам и едно от малките му щастия, което е останало е, магията наречена волейбол. Сподели още, че само победите на Марек, го карат да забрави за горчивата реалност и само така се чувства отново млад. Продължихме с дядо Николай по пътя си към вкъщи и той продължи да ми говори, а аз го слушах с интерес. Попитах го за какво се е помолил и какво си е пожелал на този красив празник. Отговорът, признавам си, беше неочакван и шокиращ за мен. Очаквах да каже, за здраве, за щастие и … нали се сещате, обичайните неща, които си пожелаваме. Неговото желание бе съвсем различно, но ясно… МАРЕК ШАМПИОН !
Тази необичайна случка ме провокира да напиша тази статия, за едни истински герои !
Предполагам, всички сте чували клишета от сорта „Ти държиш съдбата в ръцете си” . В четвъртък 12.04, се състоя първата финална среща между Марек Юнион Ивкони и Пирин в Разлог. Нека кажем малко повече за двата финалисти. Домакините от Пирин, сякаш много по – опитния и добър отбор на пръв поглед, загубил само веднъж през редовния сезон, се изправяха пред „детската градина” на Найден Найденов. Голяма част от разбиращи и интерсуващи се от тази игра, бяха отписали Марек, като дори коментаторът на БНТ Сашо Йовков, определи евентуална победа на Марек, като ”супер изненада” .
Мачът започна и от страната на Марек се виждаха истински мъже готови да оставят сърцата си на терена, само и само да се доберат до победата. Мъже, готови за битка… истински гладиатори ! Още с първите няколко отигравания, се видя, че гостите не са дошли за почетна загуба… те са дошли, за да покажат, че са готови да запишат имената си със златни букви в историята на Марек. Сега, тази „детска градина” се беше превърнала в армия от силни мъже.
2:1 и 24:23 за Пирин, сервиз ще изпълни македонското чудо Гьорги Гьоргиев. След неговото ювелирно изпълнение топката пада 15 см в полето на Пирин … 24:24 … оо НЕ! … Почакайте … страничният съдия вдига своя байрак и сигнализира за аут, а главният бърза да даде край на мача. Публиката е в екстаз, а дупничани са съкрушени. След няколко меко казано спорни отсъждания в ущърб на Марек Юнион Ивкони, Пирин ликува и е само на победа, от така желаната титла.
Марек Юнион Ивкони, означава непримиримост, гордост и отговорност, а тези войни показаха, как трябва да се носи тази фланелка. Загубихме една битка, но съвсем не и войната ! Във вторник на арената в зала „Спортна” ще ви посрещнем като герои, каквито сте и ще ви изпратим като победители независимо от крайния резултат. Момчета благодарим ви за цялата радост, с която ни дарявате…. Във Вторник си спомнете, за дядо Николай и играйте със сърцата си! Един велик автор бе казал ”Живота не се мери с вдишванията, които правим, а с моментите, които ни спират дъха” . Е гладиатори , сигурен съм, че във вторник ще ни „спрете дъха” за пореден път с една невероятна игра и непримиримост. Нека вторник се превърне във .. ВЕЛИК ДЕН !